Бях до теб в минути тежки не една,
когато чрез хората жестоки светът
искаше да нарани душата ти добра.
Пазех те със щит от обич всеки път.
Миговете ни задъхани не ще угаснат,
в сърцата си щом пазим любовта.
Обичам те, ти си вярна и прекрасна,
нежност, с най-пленителната красота.
Били сме близо, а понякога далече,
жизнени, сърдечни, непримирими.
Съдбата не може да ни раздели вече,
като кислород сме си необходими.
Звучи в нас мелодия от щастливи ноти.
Чувството безценно няма да пропъдим,
за нас то създава увереност в живота.
Любов сме с теб и винаги ще бъдем.