В тебе минало и бъдеще преплитат.
Пренасяш ме от век на век.
Дантелена завеса тежко пада.
Превръщаш ме в нов човек.

В жена, която тебе иска.
Жена, която в тебе се кълне,
че никога тя друг не ще обича.
Та ти и подари всички светове.

В съня си тя до теб е – рамо до рамо.
В битка се впуска – живот тя спасява.
На коня си бял тя буйно препуска.
В шеметна рокля, коси разпиляла.

И чака жената с горещо сърце.
Нейното тяло да покориш.
На ръце да я носиш, теб да целува.
Само твоето име тя да мълви.

Коленичи ти пред нея.
С плам в очите, ти протегнал ръка.
С надеждата свята, яхнал мечтите.
Ти вземи я за своя жена.

И по-силен ще станеш.
Ще станеш могъщ.
Вековете ще имаш.
Нашир и надлъж.