Като помисля...
Те всички бяха сенки-
мъжете, минали
след тебе край мен.
Доволни от живота си
на еднодневки,
със слаби криле,
без полет вдъхновен...
Мъжете след тебе-
сенките бледи,
не заслужиха ни обич,
ни песен, ни стих...
Единствено ти,
бе спечелил победа
над моето сърце,
по пътя трънлив...
Но е всеизвестно-
няма вечно щастие,
живота е изпит суров.
Аз търся те вечно
по пътя сред другите,
но няма, няма любов...
aza-9