Градът е толкоз пуст без теб!
И улиците са безкрайно сиви.
С предчувствие за студ и лед
листата падат полуживи.

Къде си, слънчице, сега
да сгрееш малките ми длани?
Макар и с мъничко тъга,
в душата топло да ми стане.

Макар и стиснал свойте устни,
да съм ти тъй необходима,
че да не искаш да ме пуснеш
поне до следващата зима.