Отново замълчах пред тебе, обич,
отново с неми думи ти мълвя,
отново във мечтите невъзможни,
докосвам с устни твоята ръка...

Отново виждам масата позната,
ръцете се докоснаха за миг,
кафетата изпиват тишината,
а аз потъвах тъжно в твоя лик...

Мълчание от думи пожелани,
мечтание разкъсващо сърца,
души в ръце молитвено събрани
и чакаща постигане мечта...

В съня ми ще остане тази среща,
в познатото, любимо кафене,
изстинаха кафетата горещи...
А кой попита: - Път? Но накъде?

В смълчаните си думи те прегръщам,
обичам те, мечтая те и знам,
че няма любовта си да превръщам
в заложник на измисления срам...