Знаех си, че мен не си забравила
и като тръпнещо в очакване дете
с полъха на пролетния вятър
погали нежно моето лице,
припомни ми, че цяла съм все още,
прогони тъжните ми мисли,
а на мястото им дълго пазено
нарисува ми усмивка!
Аз дори не подозирах как,
как тъй за миг ме промени,
и секунда не ми даде да помисля,
а в люляков копнеж ме потопи...
От него образът на непознат изплува,
а познавахме се сякаш отпреди,
с черешов дъх ми кожата погали,
изтри горчивите останали следи...
Познато чувство,отдавна забравено
кипи с игрив пламък в моята плът,
преоткривам себе си, красотата
и сякаш всичко е за първи път...
А утрото ухае на нежност...
събудена страст след нощни покои,
оглеждам се в очите му зелени-
по-зелени са дори и от моите!