Умира...

Щом умори се любовта умира.

Изстива...

Що вледени се любовта изстива.



И гасне...

Щом вечерта ранено гасне.

И плаче...

Щом Луната тъжно плаче.



И лута се...

Щом се загуби лута се в Нощта.

И спира се...

Щом спира се е без душа.



И пак избира...

Щом пак избира пътя си сама.

Отдавна значи...

толкова отдавна,

от мен избягала е тя...