Опушени прозорци в мрачна кръчма-

светът се е събрал в бутилки ром.

Проскърцва подът във тоналност \"мъка\",

очите сведени говорят мълчешком.

 

 

Под гредореда - лампи \"Аладин\"-

висят сред паяжинна здрава корда.

Фитили мигат с морзов код от дим

и смесват се със пурите на барда.

 

 

А той, подгънал крак, от часове

с китарата разлива нежни звуци 

и пее с дрезгав глас за брегове,

деца и дом със весели капчуци.

 

 

Той пее песни и за Любовта,

която, знае, тръпне в мрака-

сърце на Дама Пика. И до старини

с кафе на прага ще го чака.