Тя идва светла като изгрев,
и моя свят руши.
И, без да пита дали искам,
в душата ми кръжи.
Приемам я като разпятие –
удавница в море.
И няма на света препятствие,
което да ме спре.
Във две възлюбени зеници
потъвам – до екстаз.
И колко дълго ще обичам,
сама не зная аз –
че обич не измервам с време,
ни с клетвени слова,
а с нещо лудо, скрито в мене –
без име, при това.