Любовта ли? Пазя е някъде... Дали живее още в моето сърце?! След дългото, сляпо очакване, търсиш ли ласка от горещи ръце? И свикнал да мислиш, че цяла съм твоя ставаш и тръгваш отново без мен! С очи те изпращам там до завоя, след който превръщаш се пак във ерген! А болката... тя стана ми приятел, отдавна споделя всичко със мен! Тя не е като теб- обичан предател, за който съм пристан в самотния ден! Любовта ли? Може би още я пазя... Погледни във очите на нашето дете! И след цялата болка няма омраза. Но дали притежаваш още женското сърце?