StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,634
   Точки: 2,662,511
   Съобщения: 155,967
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Любовта, която познавам

Знам всяка черта на лицето му,
очите от лешник и нежните устни.
Ръцете познавам ги - силни, примамващи,
безброй пъти ме държали на ужким.
През нощите сгушвам се тихо в душата му
и се обвивам със забравени сънища.
А той ми шепти звездни безкрайности,
където в мечтите си после се връщам.
Гали ме с длани, пропити със нежност.
Вдишва косите ми, издишва любов.
С устните меки рисува съзвездия
и тръпна при допира на горещия дъх.
Гласът му пронизва ме докато мълчим,
а тишината ни свети във въздуха,
небето усмихва се и ни праща звезди
да красят фалшивите спомени.
Ръцете във моите вплита си сам
да е сигурен, че там ще съм винаги.
И стиска ли стиска, оставам без дъх.
Без дъх, но безкрайно щастлива.
Вечности десетки в една ще събера
да я пришия към неговите сънища.
Всяка нощ ще му давам от свойта любов
(и без това я имам във излишък).
Той няма да помни.. нито ще разбере,
че знам колко нежен е всъщност,
а аз най-накрая ще усетя какво е
обичана от него да бъда.

19.07.11
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-20
прочитания: 215
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход