Получих от нещо частица,
запали в мене искрица,
но още преди да го взема,
някой ми го отнема.
И виждам, как бавно угасва
малкото пламъче в теб,
а огънят в мен се разраства.
И леко сълза се люлей.
Отронва се, пада полека,
по тъжното бледо лице,
оставя светла пътека
към моето разбито сърце.
Аз знаех, че там ще се върнеш-
в семейния "малък рай",
че нея с любов ще прегърнеш,
с нея ще бъдеш докрай.
А аз ще изчезна без думи,
с тъга- като ситния прах.
И само скрити погледи помежду ни
ще напомнят за сладкия грях.