Позната ли е в мен жената!?

Познаваш ли душата ми красива!?

Целувам те - затваряш си очите,

дъха ти спирам с моя...мълчаливо.

Красиво лъжеш за любов,

а всъщност ми даряваш самота

превръщаш ме в наложница готова

щом падне мрак и спусне се нощта.

А сутрин щом се зазори

в миг се скрива мъжката ти сянка

остават празни моите очи

но имам воля и не ще заплача.

Върви сега, вдигни глава

за чужди грешки няма да те съдя

в живота си сама избрах

платената жена да бъда...