Стъпка по стъпка, започвам от себе си да крада...
Сама се лишавам от крадените мигове на надеждната илюзия...
Започвам да ги подарявам на света...
От него, който скрих че познаването ни, муза ми е...
И тази муза в мене ще остане!
Ти само стой и гледай, дори и скрит, ме наблюдавай!
Ще си останеш запечатан като... желание,
но запечатан, ако е останала в теб тръпка
може би,
извинявай...
Знам,
поисках сама да разгадая
огъня на твоето изгубено нейде по лунната пътека сърце.
Сама поисках, но е невъзможно, зная.
Подвластно на Луната то ражда хладнина и отстъпление...
И без мъничко подкрепа тази красота наситена и чиста,
която нежно порасна от засадено цвете в моето сърце,
може да не оцелее...
Любовните шепоти ще замлъкнат...
щом се възпират в Луната... която преди го обичаше...