* * *
Море съм аз във дланите на Рая,
а ти Солар в сърцето на Всемира…
Лъчите ти с вълните ми играят
и с вятъра ревниво ме задирят…
Изпиваш ме със огнени зеници,
превръщаш ме в безплътна топла пара,
издигаш ме със златните си спици
на облаците бели до олтара…
Но по-нагоре Господ Бог не дава
да се докоснат същностите наши,
че любовта между вода и лава
с абсурда си, дори Твореца плаши…
* * *
През лятото, когато топъл дъжд,
като манна се стели над земята,
с вълшебни стъпки сякаш влюбен мъж
танцува с мене валса на сърцата…
Дъждът прониква палаво във мен
със дългите си пръсти похотливи…
От Лунапарк звучи любим рефрен…
Дъждинките валят, валят щастливи…