Любовна приказка

Сънувам пак изгубено момиче,

което язди дракони горяни,

което пак из мислите ми тича,

тъй сякаш, че минава през жарава.

Сънувам пак едно лице на ангел,

което с поглед обезоръжава,

което само искам да помилвам

и в тези две очи да се удавя.

Сънувам как една ръка ме хваща

и вдига ме над всеки страх прогонен.

Какво е на света от туй по срашно,

за мене ти да бъдеш само спомен?

Сънувам те отново, тъй невинна.

Принцеса си от приказна страна,

която знам, че няма да достигна.

Защо безумно кратък е съня

и винаги обречен на забрава?

А аз ще съм забравен чак до гроб.

До дето нищо друго не остане,

което да ни свързва с теб, любов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf