Лаптопa си забравих да изключа,
цяла вечер песента звучеше,
цяла вече аз сънувах
как една бутилка вино ни делеше.

И никой крачка не направи.
И двамата се гледахме в очите.
Във моите - безмилостно кафяви,
във твоите - зелени и сърдити.

И двамата и думичка не казахме,
обидени един на друг, с очи отровни.
гледахме се, сякаш се мразехме,
но и двамата умишлено виновни.

Една бутилка вино ни делеше.
Близостта ти смътно доловима,
едно едничко чувство ни крепеше,
за да не си скочим и да се избием.

Наострих ноктите си, впих те жадно
с поглед. Готова за атака.
Рогата бе наточил, гледаше ме хладно,
стоеше мирно, първо мене чакаш.

Вбесена, яростна, свалила съм пръстена.
Край! Това е!! Време за почивка!!!
Ръцете ми на масата. А твоите прекръстени.
Дишах учестено. Ти ме гледаше с усмивка.

Предизвикваше ме лесно. Знаеше го.
Амбицираше ме. Просто го умееш.
Говорех ти за другия. МРАЗЕШЕ ГО!
Настръхваш... Успяваше да се владееш.

Не помръдна. Нито думичка не каза.
Даже пръстена свали си от ръката.
Приемаше ли края или просто се отказа
да изкараш с мен до края на играта.

Лицето ми.. се насълзява. Нищо.
Този път не ще покажа слабост.
Искаш да си тръгнеш. Не се обиждам,
да те изпратя за мене ще е радост.

Колко бързо се отказваме от всичко?
Хора, имате ли някаква представа
как гоним щастието си едничко,
потънали в отчаяна самозабрава.

Отварям си очите. Само сън.
Каква утеха! Сам сън, ужасен, несловесен.
И този простоват, сладникав звън..
На тъпата любовна песен!