(посжетено на Юлия)

Моите сълзи не спират
в душата ми напират.
Но аз оспявам за сега
да ги успокоя.

А теб те няма и в ноща
сърцето мое плаче.
За дните хубави които
пред моите очи минават.

И плаче сърцето ридае
душата от болка скърби.
Очите в сълзи облени
за твоите нейни черти.

Плача и плаче сърцето
от раната страшна боли!

Обичам те Юлия!!!