Забравяш ме преди да опознаеш,
и мен поставяш в предвидими,
графата,  за която ти  нехаеш,
далеч... далеч от твоите любими!

И чувствам се като изтрита сянка,
която подир тебе само крачи!
Сърцето мое от вековна дрямка,
събуди, но за теб какво ли значи...

И с празен поглед аз не ще обичам,
минаваща действителност и хора.
Не си мисли от теб че се отричам,
без дъх останал - още ще се боря!

Стаил в сърцето си една надежда,
към тебе мисълта ми само тича.
Любов при тебе, мила, ме довежда,
пред твоите крака да коленича!