\"Не вярвах в любовта...

Не и в тази,която изпитвах някога към теб.

Не и в тази,която събира хората до края на дните им-и в

безлунните нощи,и в неслънчевите дни,в болката и в радостта

в полета и в падението.Не и в тази,която те кара да желаеш цял живот да държиш

ръцете на един човек,да заспиваш до него всяка нощ.Да го

търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го

намериш,той да не те обича по същия начин.

Тази любов ,която те зарежда с желанието да го слушаш

безкрайни часове,да вярваш в него и да знаеш,че и двата ви

живота взети заедно няма да ви стигнат.

Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви

разделя.Онази любов,която те кара да плачеш,когато го изпращаш с

дъжда,която ви закриля докато танцувате върху лунната

светлина.Онази любов,за която не трябват думи,а само

вдъхновение...И когато е така-светът е само за двама.Тя е света...

Любовта,за която се хвърляш в огъня,за която си готов на

всичко.Тази любов не е за хората-тя е изцяло магия...

Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога.Ти вярваш в

нея.Аз-не.А обичал ли си някога така?Така,че нищо да не може да

спре полетът,към този,когото обичаш?Обичал ли си с тази

любов?Кълнял ли си се с всички думи и във всичко?Крещял ли

си от болка?Умирал ли си с мълчанието?Молил ли си се на

колене да те пощадят-теб и тази любов?

Аз обичах някога така!И сега съм обречена да не мога да обичам...Никога пак

така...Ала сега всичко е минало.

Не вярвам в тази любов!

А друга няма..... \"