В живота Любовта до мен върви.
Усмихва ми се.
Рози ми дарява.
И изненадва мойте светли дни
със тайнства,
дето никой не познава.
Поклон ми прави
моята Любов.
С подаръци съм
вечно обградена.
И вярна ми е,
мисля си,
до гроб.
Душата ми е от Любов
пленена.
Красиво е лицето ти,
Любов.
Ти светиш
и сиянието твое
ме прави лека.
Само твоя зов
в небето чувам.
Даже надалеко.
Когато сутрин се събудя, ти
до мен сънуваш,
и тогава мога
да посещавам тоз прекрасен сън.
Във който ти, Любов,
до мен будуваш.
Бленувам тази обич,
този миг.
Копнеж.
Как две тела се сливат.
Когато си отиваме, Любов
душите ни по-силно
се събират.