До кога ще имам сили да издържа,
до кога душата ми тази болка ще понася?!
Като в една глуха стая съм сега,
а викът ми удря се в стените!!!
Търся те,ако си останала там някъде по ъглите.

Но напразно търся те аз,ти друг обладаваш
с онази твоя магия в този час...
Напразни са всичките ми усилия да те върна
и отново аз нежно да те прегърна.
Ти си остана само една несбъдната за мен мечта!

Явно съм прокълната да страдам по теб любов,
но вече и сълзите не помагат да чуеш моя зов!
Отново лутам се без път и без посока,
мълчаливо търкулва се и поредната ми сълза.
Поредната сълза,която посвещавам на ЛЮбОВТА...