Потъващ кораб в лунното небе - отивайки си с цялата Вселена, въртях се в кръг на всички Светове, тъпях от болката душата ми да стене. Огрявах тъмните ти идеали отново с бялата зора... ... и бягах, сякаш глутница чакали... отхапваха безжалостно плътта... Научих себе си да браня от грозната и жалка не любов, създадох си защитна броня да пази любовта ми от Любов!
