Зад хълма се изрониха звездите,
нощта приспа последните мечи.
За трети път пропяха пак петлите,
а ти, къде ли ще осъмнеш ти?!
В очите ти ще вляза. Огледална.
През мене да погледнеш на света
Ще бъда и разнищена, и цяла –
за първи път познала любовта.
И ти за първи път ще бъдеш влюбен,
но сляп от гордост и от суета,
от миг на миг по малко ще ме губиш,
докато те погълне самота.
Ще гледаш как се люшкат небесата,
попили на Земята любовта.
И сам ще разбереш – със късна дата,
че си живял с измамна свобода;
че всъщност си робувал на привички -
до задушаване обвързан с тях...
Една любов, поставена в кавички,
за теб ще бъде апогей. И грях.