Нещото,което първо съзрях,бе ухото й: не бе тонито малко,нито толкова голямо.Нищо извън рамките на естетиката. - Нежно ухо -би казал друг,а до него третиби допълнил: - Как точно пъкухото забеляза.По нея има ощетолкова неща... - Ами, така! -бих отговорил.То е центърът нанейната композиция.Не нос, коса, очи.Не устни и ръце.Не крехка талия, дори.Ами, ухото!Не го е накачилас обеци, да кажеш...Но това е то -любов от първо ухо.На мен не ми и трябва друго. Това е лесна любов:от едно-единствено ухолюбов.И зная, че не бъркам!Зная, че не се подвеждам!