Любов и проклятие се сляха в мене,
горчиво си плащам с милиони сълзи.
Не исках тъги и безмилостно бреме,
а нежна любов обвита в дъги.
Мечтаех за тебе и денем и нощем,
молитвата моя за нас я шептях,
Срутвах тунели, отхвърлях немощие,
върху тръни и жар смело вървях!
Капките кръв никак не жалих,
болките стисках дълбоко в мен!
Препятствията само с погледа палих,
на лъжите избегнах коварния плен.
Обичах те силно, до болка дълбоко,
вярвах във нашите общи съдби!
А сега... празна, умирам самотно,
от угаснала нежност в твойте очи.