Събуди ме онази песен на щурците,
притихнали под нашия прозорец.
Плахо скрити във зелените треви –
заплакват в глас – един след друг...
нашите щурчови песни.
Запяха... Нашата любима песен.
А край розовият храст
закътала бях нашите мечти.
Не ме попита как веднъж –
опитвайки от розата да се опия,
бодлите й забиха се във мен – до кръв,
Свирепо и жестоко...
Сърцето ми от болка прокърви.
Със кървави сълзи заплака.
А капки кръв попиваха във сухата земя...
Обагрих с кръв... любимото ти цвете.