с лятото доиде и те обикнах,ти донесе топлина.Видях как в о4ите ти се отразява морската вода.Няма6е тъга в ду6ата ми,
с тебе бях като свободна птица,но есента доиде, ти тръгна си,и сърцето ми рани като с карфица.
Опадаха перата на крилата ми и паднах във водата.одавиха се вси4ки светли спомени,и остана само самотата.Кре6тях и давех се в сълзите си,но ти не бе до мен.
Не виждах аз о4ите ти и дъха на бурното море.
Тръгна.Излетя със птиците.Бои6 ли се от есента?
Или може би от зимата и от докосването на леда?
А лятото 6том доиде 6те се върне6 ли?6те ме погали6 ли със своите ръце,кажи, 6те доиде6 ли, 6те 4уе6 ли ритъма на моето сърце?