Лунната пътека във моретопът чертае тайнствен, но самотен,свързва тя морето със небетои събужда спомен подир спомен.Някога, отдавна, бяха двама –той и тя преплетени във мрака.Лунен лъч докосва ги полека,отминава тихичко нататък.Тази нощ лъчът погалва нея,пита: „Где е той, защо го няма?” Тя поглежда тъжно и немее,отминава тихичко нататък.А луната виснала в небето,с обич пак се вглежда във моретосвоята пътека начертава,отминава тихичко нататък.