StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,122
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,869
   Съобщения: 153,885
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лунен лъч

Като въздишка ще се отделя от теб
в пространството между звездите,
ще се превърна в малка капка лед,
замръзнала в студа на дните.
И ще те търся сред милион звезди,
сред пустошта на хиляди планети,
в сърцето ти една искра гори
със огъня на падаща комета.
Ще мина всяка орбита сама –
и всеки път ще мисля, че те има
във центъра на новата звезда,
родена от останките ни минало.
Но аз ще съм на края на света,
съзведията дали ще ме поканят -
издишаната с болка светлина
достига ли до своето призвание?
Ще търси безутешно своя дом,
повярвала в всесилната природа,
но всъщност ще се носи все към теб,
по пътя към Вселената и Бога.

И тази нощ, по звездното небе,
ще търсиш заблудената комета
ще шепнеш мойто име, за да не
избягам към далечните планети.
Тогава ще си спомниш моя смях,
как стопляше до бяло тишината,
и думите, с които те четях,
и думите, с които те изпратих.
Когато си припомниш любовта,
ще сляза мълчаливо от безкрая –
един безумен лунен лъч. Ела!
Аз няма да си тръгна.
Обещавам.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2017-05-26
прочитания: 303
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход