Аз съм нощ, която забулва
с черни воали спящия свят.
В косите ми се гонят нощни пеперуди.
От очите ми лъха нежност и хлад.

Ти си лунен конник в небето.
И идваш от север, от млечния път.
Носиш любов, звезди и доспехи.
Носиш усещане за комети и дъжд.

И точно там, в средата на времето,
след първата изтекла секунда в полунощ,
един самотен Лунен конник
се влюбва безнадеждно в пеперудената нощ.

И точно там, в центъра на вселената
прокънтяват камбани от лунни лъчи.
Под твоите галещи устни и пръсти,
развявам дълги пеперудени коси...