StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,915
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,089
   Точки: 2,668,046
   Съобщения: 170,715
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Луната е виновна

Знам, че съм всичко, което усмихва, 
но и разплква непрестанно....
...от лъчезарната и топла усмивка 
до тъжното, разплакано лице...
...от всеотдайното малко момиче
до обичащата без резерви Жена...
...от тиха и безлична 
до бясна и ревнива до лудост кучка!
ту с отворени очи и устни,
готови да целуват от зори до черна нощ...
а после - тиха, мълчалива и нежелаща 
да приеме, че Той - небето е така дълеч
... студенината му ме разтапя за миг
и ми е невъзможно после с дни
да стопля сърцето си!
Искам Ти - този, приличащ на небе
да ме желае до последният атом,
да ме приеме такава - луда,
разплакана и несъвършенна...
да не се опитваш да пренареждаш
душата ми като шарен пъзел...
Цветна съм днес, а утре - черно-бяла
ту в едната, ту в другата крайност...
все търся баланса,
а той ми бяга като непослушен малчуган!
Това съм аз -
истинска до последната въздишка
непокорна като дива кобила
необяснима като сложен стих, 
всеотдайна като вълна,
която иска да остане на брега,
но не всичко зависи то нея...
Луната - тя е!
Нейна е вината,
че не може да остане вълната!!!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2020-02-13
прочитания: 57
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход