Ще ти подаря парченце от луната си
за да огрява празният ти, тъжен поглед.
Пази я! Инсталирай я в сърцето си.
И запечатай всеки топъл спомен.
И всеки миг от нашите безумия...
Тръпчинките, усмихнати в небето.
И кротките прегърнати мълчания.
И всички приливи и отливи в морето.
Запаметявай всяка наша стъпка,
по стръмната, горчива суета...
За да претеглиш после всички тръни
и осъзнаеш..., колко струва тя!
Тя няма стойност. (Никаква дори.)
Не ще я продадеш...,но ако я загубиш...
Ще опустеят всичките мечти...
И от света ми сам ще се прокудиш...
За мен е скъпа. Повече от злато.
Но сам стигни до нейната цена...
Успееш ли, ще си запазиш място
в голямата, истинска, моя Луна...