Лудо-младо сън не знае,
стара баба все му бае
да миряса, да се кротне,
ала то е дива котка
и си върши лудории
из моминските кории...
* * *
Луда-млада не заспива
до лозницата, щастлива,
че надхùтри майка стара.
В късна дòба, край дувара
пак дочака луд гидия
младостта ù да напие
сред тревите под чинара...
* * *
Луди-млади жар ги жари
и не чакат годежари...
Той повдига тъмни вежди,
над момата се привежда,
руси плитки ù разплита
и сърцето му полита...
Тя въздъхва… Славей пее
и душата ù люлее…