Пристъпвайки тихо, нощта ме обгръща,
завива ме с плаща си леден,
в съня безпощадно към тебе ме връща
- не пита, дали е студено.
И всичко започва пак, отначало
луда луна безпардонно ни гледа,
страст и любов се борят отчаяно
и накрая - няма победа.
Безпътното утре напира да влезе
заблудената нощ си отива без време,
аз отварям от болка очи уморени,
а тебе те няма вече до мене...