Отдавна спря да ме очакваш.
Кафето от машина прекипя.
Дори да идвам с преспите, навяти
от дрипава и неразбрана самота.
Отдавна спря да ме познаваш.
В очите ми намерил своя бряг.
Приел те целия. С прибоя, сякаш
единствен си от бури оцелял.
Отдавна спря да се потапяш
в дълбоко на безпаметни води.
Прие ги, неизменни като вятър.
Обрулващ те до голо, но щастлив.
Отдавна спрях да се надявам,
че в този двор от зреещи лози
със нежност ще подрежеш всяка...
За да може в сока й да се родиш.