StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,536
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,561
   Точки: 2,638,701
   Съобщения: 136,977
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Липсваш ми...

Липсваш ми!
Луната простира сребърната си лунна пътека върху морето и ме кани да тръгна по нея. По нея разстоянията се губели и сама ме носела до теб. Страх те е да вървиш по тази измамна пътека - не знаеш накъде те води - Нагоре към щастието или надолу към дъното на морето...
Мразя те!
Мразя те, затова че ограбваш сънищата ми, че ме караш да се въртя неспокойно нощем, бленувайки далечния ти образ...
Трудно ми е без теб!
Телефонът ми мълчи, а твоят весело ме поздравява с безкрайните си сигнали 'свободно'. В имейла викът ми се губи между купищата служебна поща, но писмата ти се губят някъде...
Плаче ми се!
Проблемите и тревогите товарят раменете ми, но ме галят само хладните лъчи на луната, а не нежните ти длани...
Ревнувам те!
Ревнувам те от всички, които имат щастието да те виждат и докосват всеки ден. Ревнувам те от одеалото, с което се завиваш вечер, защото то гали тялото ти, от възглавницата, на която си лягаш, защото заспиваш на нея вместо на моята ръка!
Изгарям по теб!
А всъщност треперя от студ. Ярките лъчи на слънцето изгарят лицето ми, но не стоплят душата ми. Черните очила спират погледите и не позволяват на хората да видят тъмните ми очи, които замечтано гледат там някъде далеч, през гори, през морета, през мечти и копнежи, там, където правиш хората щастливи с присъствието си...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-09-12
прочитания: 1161
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход