Липсваш ми, до днеска аз не знаех,

че ми липсва да те чакам вечер,

да свирукам, малко натъжена,

глуповата и банална песен.

Липсва ми пуловерът ти мъхест,

утешил студените ми нощи,

липсва ми да ме събудиш нежен,

аз на ужким да се сърдя още…

Липсва ми да се сдобриме после,

и смехът под белите чаршафи,

да покапем с вино и целувки

ризата ти, с щампа на квадрати…

Липсват ми разходките по залез, 

чак до здрач, ах колко там ми липсваш

да заспивам стихнала до тебе

ти до мене да заспиваш стихнал…

Липсваш ми, повярвай ми,  навярно

днес ми липсваш повече от вчера.

Моля те, върни се, да останеш

обещавам, смисъл ще намеря.