Липсваш ми...
когато си далече.
Когато телефонът пак мълчи.
Когато ме обгръща смугла вечер...
и... огънят в очите забумти.
Избухват пламъците. Зарево.
Пращят в тях съчките смолисти.
Стихията завихрят във кълбо,
бушуват непокорните ми мисли.
Изгарят тежки спомени. Пламтят.
Отронват се сълзи разлистени.
В сърцето като капчици искрят
мигове... от времето пречистени.
Събирам ги за утре. Да трептят
живително, чрез тях да оцелея.
В душата ми цветя да разцъфтят,
и пролетното слънце да запее.
Липсваш ми...