(В памет на Жоро,
който, в Света на мечтите ми,
утре става на 44)

Защо е радост радостта,
ако не мога да я видя
във погледа ти отразена?
Защо е обич обичта,
ако не е с тебе
тръпно споделена?
И ласка ли е ласката,
щом твоята ръка не я дарява?

Пристъпям в нестинарски унес,
а мислите ми – въглени живи,
в нажежена жарава –
изгарят ме!
Полудяват нозете ми!
Молитвени ръце разтварям.
И политам!
Неистово плющят крилете ми.
Към теб съм цяла устремена.
Звездите нощни
ми сторят плахо път, смутени.
Луната с нежен хлад облъхва
горещите ми, разранени длани.
И шепне ми – „Лети, не спирай!
Докрай със тебе ще остана!”

И аз летя,
и плача,
и те търся.
Сълзите ми измиват мрака.
За радост,
и за обич,
и за ласка
идвам.

 ... Не мога повече да чакам.