Горим със тебе тихи, нараними...

А времето е спряло помежду ни.

Накарай ме да дишам! Говори ми!

Сбъдни за мене всички свои думи.

И както Бог облича полската трева,

дари ме с дреха от любов и нежност.

Вземи деня ми светъл и нощта,

вълнувай ме с иглички таралежени.

Сега съм тук! Прашеца твой събирам,

за да го превърна в златен, дъхав мед.-

Пчелица тънкокрила и ефирна,

открила чудото за своя лек.

Сега съм с теб! И облаци въздишат

у мене, насълзени от дъха ти...

С венец от разцъфтели, бели вишни

пристигнах и стоя на пътя ти.

Радостина Драгоева