StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,998
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,615
   Точки: 2,643,483
   Съобщения: 147,643
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ледена принцеса

В тиха вечер, синкав полумрак,

сред студ и мраз, без стон, без звук,

на кръстопътя стоя пак -

при теб ли съм или съм тук.

И в тиха вечер, хладни светлини

блещукат сякаш са светулки.

Сред спомени за всички светли дни,

отлита времето на пресекулки.

И в синкавия полумрак сред студ и мраз,

във хладни спомени лети душата.

Сред целия безсмислен бяг,

сама отрязвам си крилата.

Сред толкоз светлини във мен е мрак.

Летя, но сякаш съм ранена птица.

"обичам те!" - крещя ли пак?

Нали и птица без крила все пак е птица.

И как да съм до теб? - сама не зная,

че в мрак потънах аз от самота.

Такива нощи ли чертаят края -

когато чувам само тишина!

Тъгувам ли или наум се смея?

Или умирам просто всеки ден?

Смъртта е смърт, когато не копнея

и болката е нежна-бял сатен.

Сама ли съм,когато падам,

и кой почерни моите сиви дни?

От себе си не мога да избягам.

Умирам ли, щом нямам и мечти?

Зад мен, пред мен, във мен е хлад.

И аз, и всичко като в сън изчезна.

Зад нас, пред нас, във нас е хлад.

Умирам ли, щом нямам и надежда?

И всичко щом е днес във лед сковано

и Ледена принцеса ставам аз.

И щом сърцето ми във лед е оковано,

изпросена усмивка - скреж и мраз...

И в тиха вечер, синкав полумрак,

аз "Лека нощ" на теб ще кажа.

За "Лека нощ" самичка пак,

аз приказка ще ти разкажа...

"Сред студ и мрак, без стон, без звук,

на връх висок издигаше се замък черен...

Но светло някога било е тук -

на мъничка принцеса свят неземен.

Обичала безумно силно тя,

принц,но със сърце от камък.

Наричали я "Лунна светлина",

на всички давала не обич-пламък!

Но камъкът и в огън не гори,

не се превръща той в жарава!

Угасвали и Лунни светлини

и раждала се Ледена забрава.

Принцесата малка замръзвала бавно...

Светът от лъчи потъмнял от тъга.

Сълзи и самота попила жадно

и родил се замъка "Черна тъга"

Тя замръзнала... малко по малко

в замъка черен, роден в самота.

И Лунна светлина, макар и жалко,

е Ледена принеса на света..."

И аз умирам днес от самотата.

Студът и днес по мен пълзи.

Не ме оставяй да замръзна в мрака,

че всички Ледени принцеси са били сами...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-02-10
прочитания: 540
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход