Казват,че не мога да обичам

и Ледена принцеса съм била,

на себе си,че вече не приличам,

че студ пълзи по мен и самота...



Казват,че не могат да докоснат

душата ми обвита във мъгла...,

че ледени стихии ме омагьосват.

Да съм обичана не бих могла.



Казват,че във Ледена забрава,

преминават моят ден и моят сън,

че някога една раздяла,

оставила ме е сама отвън.



Казват,че очите черни,

слънца са някога били,

ала сега били неверни,

студени като моите дни...



Говорят сякаш съм легенда,

забравена между стени,

забравила и срещата последна

с незнайни някакви щастливи дни.



Говорят те,но аз не чувам.

Не могат да ме разберат...

Нима те знаят лед дали тъгува,

когато дни и сън се пресекат.



Без спомени за всяка среща

животът ми не би ли догорял?

Без спомен за една любов гореща

дори студът във мене би умрял.



Раздадена любов жарава

отнела ми е всяка топлина...

И нека бъда Ледена забрава,

раздадена,забравена,сама...