Когато няма обич, трябва да излъжа
дори листчето беличко пред мен,
че има страст и порив, песен,
а всъщност е тъй празен моя ден.

Не бягат из очите пеперуди,
а само бяла мъничка тъга.
И никой със целувка не ме буди.
Така си лягам - пак сама.

Вървя без цел по тротоара,
сама, в града ни тих.
И просто тъй, и сякаш от мечтите
родих един лъжовен стих