StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,689
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,988
   Точки: 2,626,838
   Съобщения: 143,467
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лъжата ражда омагьосан кръг

Дърпа нашата пейка...
Спотаен сантимент,
приближавайки метнах
като було по мен.
А защо не отминах...
безотказно се спрях...
в помъдрели години
как не те надживях?

Каза:
"Временно нека
опознаем света,
по различни пътеки
да надмогнем върха"
Ти все повече беше
на високо... простен!
Аз все болно пропадах
и се гънех
               съвсем...

Там, където потъвах
носех крехка лъжа,
себе си заблуждавах -
"временно е така"...
Времето ми израсна
"временното дете".
Паралелно обаче -
Ти...
Дано бе добре!

Полутрезва успявах
да приспя мисълта.
В молитвата няма
полуумна мълчах.
И логично навярно,
Господ чу ли... не чу...
полусилна се будех!
Но, си беше 
                  "полу".

Днес разхождам си втори,
уж нормален живот,
ала пейката тегли 
с магнетично бордо.
Е, добре...
ще поседна,
да разучвам света.
Може ти пък да дойдеш!
Може би...
може... да...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-09-15
прочитания: 53
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход