Тъжен лабиринт без ясен изход
с потайни ниши и капани,
заложени нелепо от самата мен на вход.
В ъглите му искра надежда търси плахото ми его.
Като Темида, в размисъл претеглям суетата
баланс на чувствата и вето,
дилемата - компромис ли е любовта ...
Понякога е нужно да забравя,че съм дама
смирение заменям със борба
греша,проклинам,падам,
но обичам този свят за двама,
а часовникът без жалост въпросително отмерва
- избери сама....