Ти тръгваш си усмихната
на тъжната раздяла в тишината.
Аз трябва също да вървя,
но в самотата си потънал
не знам назад къде е и къде напред.
* * *
Тръпчиви мисли в дъното на вечерта витаят.
И любовта ми – цензорът на моя ден,
поглежда тъжно в празната си чаша.
* * *
Каквото и да кажа, ще си тръгнеш –
не мога да те спра.
Неповторимото не може пак да се повтори…
* * *
Нито жена, нито девойка –
каква разюзданост на красотата в тебе!
И толкова очи те пият ненаситно –
море да си,
не можеш жаждата да утолиш на всичките.
* * *
В окото на живота
живее слънцето.
На слънцето в окото е денят.
А в неговите – твоите очи.
А в твоите живея аз.