1.
Любов –
измислицата на мечтателите,
една шега на времето;
палитра на загадъчен художник
със смесени случайно тонове;
изтичаща вода,
през сребърното сито на живота.
2.
Загубих смеха си
и в твоите тъжни очи
радостта ми мълчи.
3.
За погледа ти съм се хванал
в това жестоко, безчовечно време
и твоето сърце е моят корен.
4.
Сега навярно някой друг
с ръка ще ти показва
енигмите на звездните пътеки –
в съзвездията с него ще четете своите съдби.
И с поглед той ще буди в теб копнежите,
ще кара с ласките си тялото ти да танцува,
най-пламенният танц на любовта.
5.
Вали. И тъмни струи скръб плющят
по плочника на тъжния живот.
Дъждът вали.
И в мен отрова сякаш той излива
през покрива пробит на любовта.