Ти какво си за мен забранена любов?
Слънчев лъч в зима снежна и бяла?!
Сладка болка и грях, от сърцето ми зов?!
Кратка ласка и дълга раздяла?!

И защо си ми нужна, моя трудна любов,
с тези дълги отсъствия в здрача,
все далече от мен, и от моя живот,
и защо ли за тебе все плача?

Колко много ми липсваш,
колко кратко си тук,
колко дълго в сърцето те пазя,
и след тебе светът изведнъж става друг,
а понякога себе си мразя.

Мое щастие кратко,
моя дълга тъга,
пак те чакам с мисъл тревожна.
Още миг да съм с теб,
ще ми стигне това,
моя ТЕЖКА ЛЮБОВ НЕВЪЗМОЖНА!!