Безмълвно ме отпиват разстояния,
а времето укриваше се с страх…
Дъждът донесе твоите послания,
разпръснали тъгата със замах!

Усмивката завърна се на устните,
а вятърът прегръщаше дъжда
и облаците слънчев лъч пропуснаха,
окъпаха се в топла светлина…

Усмихвам ти се някак недовършено,
тъй както не изпях и песента,
която бе за времето намръщено
и моята преглътната сълза…

Сега е светло, всичко е рисувано
от ласката на твоята ръка.
Обичам те, Любов недотъгувана!
С целувките ти гали ме дъжда!